автор: ole72

Аз тази орис не избрах,
но ористта си промених,
обикнах душещия прах,
на светлината измених.

Не вярвах, че ще продължа,
ала вината ме превзе
и продължих да се държа
като угасващ полюлей.

И кървава съм от мига,
на неразумния се жест.
Сега събирам светлина,
за да си върна свойта чест.