автор: PLASHKOFF

Студ. Силна буря. Дърветата скърцаха под напора на вятъра, като че ли му припяваха. Късна вечер. Небето бе хвърлило черното си наметало, с намерение да скрие звездите. Те бяха скрити от страх да не ги отнесе бурята. Чакаха да отмине, за да се покажат отново и да заблестят с ярката си светлина.
В тази буреносна, мразовита нощ, повечето хора спяха, други играеха на карти, трети пиеха алкохол до насита.
Моите съседи бяха пуснали музика и припяваха. Унесени в нея, не обръщаха внимание на природната стихия.
Стоях на прозореца и наблюдавах зимния хаос. Силният вятър разпиляваше едрите снежинки, сипещи се от небето.
"Кога ли ще свърши всичко това?" - питах се аз.
По едно време музиката на съседите се засили. Не се интересуваха дали другите около тях искат спокойствие. По едно време синът им, който бе музикант в градската филхармония, засвири на кларинета си.
Имах чувството, че бяха полудели на фона на природната стихия.
- Давай по-силно бе! - чу се гърлест мъжки глас - Дай още вино да си смажа гърлото! - и запя.
Съседите с цялото си поведение протестираха на зимната буря. Какво им стана на тези хора само Бог знае.
Навън замръзналите дървета заскърцаха все по-силно. Стихията нямаше намерение скоро да спре.
"Боже Господи, кога ли тази какафония ще свърши?" - питах се, свил вежди.
Почувствах,ч е студ ме сковава,и кръвта ми почна да замръзва.