автор: phifo

Реката се разбива с цвят на мляко,
и още суче, че е малка, дива.
Тя скача със детето в мен от камъка
и бърше мокър нос в тревата жилава.

През девет прага луда ще минава,
в десетия ще скъса мокра струна.
Косата й е мрежа за удавника -
последният жених - да я целуне.