Острият сърп
на проклетницата луна -
гилотина
над пламналата ми глава
тежи.
През шпионките на небето
подигравателно се усмихват
завистниците - звезди.
Вятърът
с пръстите на тръстиките
унизително ме освирква,
а паякът-заговорник
яки мрежи плете.
"Да се накаже,
да се прокълне!..."
А аз нямам право дори на защита -
нали в чужда градина надничам...
Господи, къде да се скрия
от тази моя луда,
забранена любов?
Дори сънят ми отказва убежище...
Ружа ВЕЛЧЕВА