Знам,
късно,
невъзможно е,
със тебе дом да съградим,
да го заселим със цветя
и птици,
а времето -
послушно куче,
да вържем вън,
пред входната врата...
Река от сладки и горчиви плодове,
отглеждани от нас с години,
се мята между нас
и разрушава всички бродове...
Едва те виждам,
късно е...
Като присъда
и като награда,
проблясваш там,
отвъд реката...
Ружа ВЕЛЧЕВА