Вървя под боровете островърхи,
усещам как зелената им кръв
като пеперуда жива пърха
от връх до корен
и от корена до връх.
Но боровете са така високи,
достигнали самите небеса,
защото сбират всичките посоки
в една посока-висина.
А аз,разкъсал се на части,
във всичко съм се разпилял
и май наподобявам храста-
криле разперил,
но не полетял.