автор: ole72

Есенен град със наметка златиста.
Сини пердета от слънчеви дни.
Въздухът - бяла, танцуваща рибка:
София-кротка усмивка си ти.

Крачи сърцето, расте булеварда,
пеят тролеи с порасли рога.
Сянка от облак се крие и бяга.
Есенно топла съм- пъстра мечта.

Смело поточе - тека в листопада.
Сякаш се раждам от изгрев засмян.
Жива съм много и толкова млада:
как да повярвам даже не знам.