автор: roza1

Аз вярвам в красотата на мига.
В подковите,
с които тропа по живота ми.
В росата му по моите рамена.
В сланата му,
която ме превръща във жена.

Аз вярвам в думата "сега".
защото....утре е далече.
С чезнещите мигове
едва ли ще се видим вече.
Защото.. те са зад завоя-
имат си пътека своя.

А вятърът шуми, шуми-
отнася мигове, мечти...
Дали си миг и ти?