автор: gorski

Обичам съботната топла вечер
с приятели на извисен балкон,
от който гледаме в захлас пейзажа
с крайречен залез и препускащ кон.
Пиано да се чува отдалече,
а аз сонет от Шекспир да им кажа,
да промълвя: "Душата ми е стон!"

Обичам самотата ни в неделя:
на улицата властва тишина
като затишие след тежка битка
от дълга и безсмислена война.
И мойта късна ласка да споделя
ухаеща като пшенична питка
усмихната и сънена жена.