автор: betina

Експонирах душата си на... пазара,
озари ме идея една:
да я видят, да я огледат хората,
да й сложат... пазарна цена...
Натъкмих я като за продан,
спретнах й търговски вид:
със спрей напръсках я отгоре
и лъснах я – да заблести.
- Насам, народе, тука, тука!...
Душа продавам – без пари,
със много екстри и с отстъпка
и бонус ще ви дам дори...
Чаровна е, все още... млада:
не лъже... умна...не краде,
чувствителна и състрадателна
и много, много не яде...
Раздава се надясно, ляво -
не е душа, а пита с мед,
не драпа за пари и слава -
самата тя, е чист късмет...
А напоследък поетично
реди словата – ред след ред:
и стихче ще ви спретне - лично,
като редено от поет...
Насам, народе.....
...Но тълпата
отдръпваше се настрана,
оглеждаше я със насмешка:
“Не - е, няма никаква цена,
каква е сива и невзрачна
като че растнала във гьол...,
ела поне да вземем китка
от онзи пресен карфиол...”

...Прибрах душата си във къщи,
завих я в стария фотьойл,
сварих й чай, филия сладко
и под езика – валидол...
Разбирах я – не й е лесно –
да ти просветне светлина,
да разбереш – не се котираш -
ТОВА е твоята цена...
А мислеше, че си единствена,
дори изпадаше в екстаз...

Но всъщност... не с душата своя,
а с мен експериментирах
аз...