Някога, ех, някога, когато
по-уютен беше този свят
и в смокиновото южно лято
не съзнавах даже, че съм млад...
Бях свободен, с вятъра на рамо
след миражи скитах сам на юг,
в джунглите на Ропотамо.
А днес съм друг,
а днес съм друг...
Безразсъдно скачах от скалите
в тъмните, зелените води.
А сега - пресъхнали реките,
дързостта ми в сенките седи.
И животът ми е стара къща,
изоставена от син и внук -
буренакът бавно я обгръща...
Сега съм друг,
сега съм друг...
С упрек онзи, младият, ме гледа.
Аз го гледам кротко и тъга.
Поражение или победа
е животът ми сега?