| Дари ме Господ с чувства, да я познавам,
Онази Любов -
Голямата -
да я усещам и очаквам. Наказа ме и да я срещам. И да се провалям.
Обрече ме и да я повтарям, и да страдам.
Многократно.
И след всяко лудо пиянство на душата
да се връщам смачкан към спомена за началото.
И всяко ново начало
да ме отчайва с предопределеността си –
пак да оставам в спомените на някого –
като празна чаша.
Сега се взирам зад тези поглед и усмивка.
Раздират се от свиване усуканите ми мисли.
Гадая знаменията. Тълкувам причини.
Питам се – ти ли си...
Наистина ли...
Ще бъдеш ли
последната голяма любов в живота ми.
Или поредната,
в която ще съм влюбен до безнадеждност.
Ще бъда ли мъжът, обсебил нощите ти.
Или просто топъл спомен
за някоя и друга романтична вечер.
Наказа ме Господ с живот в мисли и спомени –
едни в други да се преплитат и ровят.
И жени, красиви и огнени,
да прегазват през погледа ми.
Със съвестта си да споря.
Със страстите – да се преборвам.
И от всичките пътища в невъзможното –
– да избера точно твоя.
И да ме боли за всеки компромис.
И да не спя нощем влуден от тревоги.
Да се влачи към залеза душата ми. Боса.
Без подслон.
И с ненаситна жажда ме наказа -
– да изгарям и да те чакам...
Идвай, Любов...
Чувал съм - не остаряваш...
Публикувано от Angela на 03.10.2007 @ 21:47:23
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Наказание" | Вход | 12 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Наказание от pavli на 03.10.2007 @ 22:37:22 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/pavlinapetrova | А най-много боли, когато се откажеш от любовта си. И не можеш да изпиташ всичките страдания, на които тя те подлага. Тогава просто животът ти става сив, безличен, лишен от смисъл... Изплъзва се покрай тебе... И няма никога да разбереш великите тайни на света...
Да останеш “неук” и да стоиш в затъмнение! Не, не си пожелавай това! Искай да страдаш! Страданието е залог за твоето бъдещо щастие. Ти се стремиш да преодоляваш трудностите, изпитанията и проблемите, израстваш по пътя си, достигаш загадъчни върхове... Стига да не рухваш и да не се откажеш по средата... Старанието, постоянството и вярата ти си заслужават усилията и те довеждат в най-изненадващото тайнство – любовта!
...
Копирах ти част от мой текст от страничката си. Харесах начина ти на изразяване. Това лутане и въпроси всеки изживява по своему, но не го казва толкова красиво, както ти си успял. Поздрави!
|
]
Re: Наказание от HAVA на 03.10.2007 @ 22:54:37 (Профил | Изпрати бележка) | "...И след всяко лудо пиянство на душата
да се връщам смачкан към спомена за началото..."
И ако това не е дяворски кръг ,здраве му кажи... или ...Любов...?!
:) |
]
Re: Наказание от HAVA на 04.10.2007 @ 22:46:58 (Профил | Изпрати бележка) | Викай за помощ - от три страни ще ти хвърлим въдици... :))))))))))))))))) |
]
Re: Наказание от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 03.10.2007 @ 23:56:58 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | " ...след всяко пиянство на душата..." И мен ме грабна това.
Знаеш ли... Мисля, че Любовта е една, но се проявява в живота ни по различни начини, в поредица от " пиянства" и след всяко си мислим, че не е била тя, защото очакваме да я има в едно единствено лице окончателно и завинаги... Което е невъзможно и може би и не трябва да е така. Любовта идва да се грижи за растежа на душата ни и...била е, тя е била във всяко пиянство. Прекрасно би било от един човек да получим целия вътрешен свят, който ни е необходим, но едва ли е възможно това. Когато видим, че не е възможно, обикновено се разочароваме, от нас са разочаровани, смятаме, че отново сме излъгани от Любовта, а не е така. Дошла е, дала е необходимото и си е тръгнала неизчерпана. Защото тя е неизчерпаема. И може би когато любовта в нас влезе в критическата, в климактериума и развитието спре, да остане при нас в едно единствено лице!:)) Това е може би единственият климакс, който е за пожелаване!:))
Поздрави за хубавия стих, МъдроПлъкий!:) |
Re: Наказание от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 04.10.2007 @ 07:14:54 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Боже,.. Стеф, как се отговатя на това?!?
Мога да започна с разни мъдрости от рода на: Любовта е вечна - само имената на мъжете и жените се сменят...
Или: един стига да ти замени целият свят, но всички не стигат, да ти заменят единствения...
Ще ми се да вмъкна добавка от любимата ми Копие: ...заменими хора - няма...
Да мина през: Любов и Обич не са синоними, но повечето ги бъркат и затова се разочароват...
Или че Любовта никога не лъже - ние се лъжем...
Всъщност каквото е трябвало да кажа - опитал съм се да го кажа в стихотворението.
(Малей, като Пилат Понтийски се изразих: "Каквото писах - писах...")
То това стихо си е един вид разпятие...
Искам да ти благодаря за този коментар, много ме размисли с този климакс в единствено число.
Любов - няма множествено число. Но "любовни истории" - да...
Хубаво е всеки да намери единственото и превъплъщение преди да е дошъл климакса. Или поне поносим заместител... |
]
Re: Наказание от aksioma (aksioma@dir.bg) на 04.10.2007 @ 04:40:56 (Профил | Изпрати бележка) | надарения със сетива :) пожелавам ти я - онази страшна голяма последна любов и дано си готов за нея |
]
Re: Наказание от vesi_lina на 04.10.2007 @ 07:14:25 (Профил | Изпрати бележка) | Всяка любов е предпоследна...
Твоята май е останала за винаги,защото си е намерила "наказанието":))))
Чета те винаги,земляче!
Вълнуваш! |
Re: Наказание от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 04.10.2007 @ 18:36:41 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Обичам да вълнувам :-)))
Заглавието е малко провокиращо - тези, които го разбират, веднага реагират - наказание, пък :"Дари ме..." И уж съм наказан, пък: "Идвай..." Един вид : окайваме се, ама да сме там, че иначе - празно...
Радвам се, че те достигам.
А тези, за които нещата са непонятни - няма и как да го разберат. |
]
Re: Наказание от Izabella на 04.10.2007 @ 10:44:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ако предварително знаем всичко, няма да се развиваме.
А и няма да е интересно.
:) |
]
Re: Наказание от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 06.10.2007 @ 03:21:21 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | :-)))
Тя само да дойде... Нататък - без план:
когато, както, колкото, докогато...
А докато очакваме - пак така...
По-добре сто лъжи ненаказани,
отколкото една истина - премълчана...
________________
Ха!.. Видя ли какво се получи?
Ако някога реша да го доразвия, ще го нарека "Презумпция"
;-))) |
]
Re: Наказание от sineva на 07.10.2007 @ 18:23:21 (Профил | Изпрати бележка) | ....((((...Na lubovta vsichko i e malko.Tq pritejava shtastieto, a iska raq,pritejava raq , a iska nebeto.O, lubeshti !!!!Vsichko tova go ima vav
vashata lubov.Saumeite samo da go namerite!!!...))))HUGO.
Pojelavam ti da doide..LUBOVTA pri teb, ama istinskata!!!
Mnogo mi haresa. istinsko i zavladqvashto!!
Pozdrav !...Lubovta naistina ne ostarqva!!! |
]
| |