автор: snejen_bor

Когато ненадейно си отида,
незнайно как, кога, защо,
цветя не ми купувайте, не искам,
прескъпи са за джоба на човек.

И свещи и тамяни не палете,
светии не закачайте отпред.
Безмълвно искам аз да си отида,
вьрху ми не стоварвайте букет.

И поп не искам да смути ми края,
с кандило, в расо с тежьк амулет.
Безшумно нека да си ида,
като откъснат, пламнал сльнчоглед.

И нека няма плачове и вопли
за мене няма кой да го боли.
Вървях си тихо, кротко до завоя,
сега по пътя друг човек върви.

И гръмки фрази не желая сьщо,
да се разнищват що съм бил човек.
Сега ми ги кажете моля,
сърцето ми обвито е вьв лед.

Градински цветове не ми садете,
че няма кой да ги полей.
Те маковете ще цъфтят в полето
и птица волно нека да се рей.

И "Битълс" нека да запей накрая,
прекрасен фон за цял един живот,
и смях и песни да звучат кьм рая,
отивам си, за всички ви ЛЮБОВ!