автор: rosy88

Аз, феята
загубих твойто име
в тревите руси.
Ниски като сън.
Светулките угасваха.
Прости им.
Нощта бе нежна,
както аз не съм.

Когато
другите ти щури братя
спечелваха си имената
с труд
и с бой дори...
Щом се налага.
Ти- кротичко заспа
във моя скут.

Затуй сега мълчи!
Мълчи и ...
целуни ме.
Така порастна.
Вече си голям!
Какво от туй ,
че все си- пръст безимен?!

Той своя пръстен сложи точно там.