* * * * *
Намерих те в съня си.
Превърна се в реалност.
Спасителен пояс от самотата.
Но в океана от чувства достатъчен ли си ми само ти?
Намерих топлина...
Раните от изгорено зарастват бързо...
Остават само белезите бледи....
* * * * *
Самовглъбена лутах се в тъмата...
Огледах се в очите ти.
Прогледнах за да видя ТЕБ
и слънцето, цветята,
деня прекрасен след нощта красива.
* * * * *
Измамно щастие това е,
което в миналото търсиш....
Но радостта от миговете нежни
и рамото ти крепко и аз не ще забравя...
Морето бурно помниш ти,
светкавици раздираха небето...
Сега вълни гальовни, дъга и пристан,
мечтите ми за друго бъдеще отнемат....
* * * * *
Мечтите ми за бъдеще линеят,
когато времето сегашно обсебил си изцяло ТИ.
Омаята на този миг вълшебен
отнема за пробуждането мисълта.
Какво като за теб съм еднодневна пеперуда,
щом аз се чувствам жива, трепетна, щастлива?!
Крилата ми във полет са красиви,
дали ще изгорят във пламъка решаваш ТИ.
* * * * *
Картината денем пленява очите -
пеперуди красиви, игриви, блестящи, искрящи от радост...
Но в късната доба, сред сенки зловещи
за последен танц пеперуда сама и самотна към пламъка пърха....
Привлечена от топлината, но предусетила края си ....
Стремежът, копнежът, мечтата изпълнена изтръгват й.... БОЛКАТА.
. . . . . . . . . . . . . . .