автор: vanilin

Прекрачих прага на душата... Ахнах!...
То вътре натурии – до тавана!
Огнивото е там, а няма щипка прахан...
Дори съдбата ми е разпиляна...

Огледах се – отде ли трябва да започвам?
Разтребването има своя смисъл...
Но губя под краката сякаш твърда почва –
във дребните пристрастия улисан...

Отварям бавничко прозорците, към пруста -
да влезе въздух чист, да влезе вяра...
И виждам – в бъркотията дори е пуста
душата ми във дрехата си стара...

Излизам и оставям ключа под чержето...
Какво ли има вътре за грабежи!...
Но тихо изръмжа зад мен душата, взета
назаем от отвъдното безбрежие...


Ванилин ГАВРАИЛОВ