Из "Любовни досиета", Досие 3 - ЛОВЕЦЪТ
Ловецо на илюзии,
не стреляй!
Аз съм гълъбицата,
която сутрин
душата ти събужда.
Аз съм сърната,
която в гората те води.
Аз съм орлицата,
която умира
само в полет...
Почакай,
не натискай спусъка!
Тъй неусетно
ще си изтекат годините.
И в дългите
студени вечери
спомена
за ловна страст,
трофеи
и илюзии
от пропиляни,
проиграни
мъжки нощи
ще вледенява
самотата ти...
Ловецо на илюзии,
не стреляй -
прегърни ме.
Обичай ме сега,
за миг поне,
защото утре,
утре ще е много късно...
Ружа ВЕЛЧЕВА