автор: dimension

             На ХуЛитерите,
             с уважение!

Това лято изобщо не бе като другите.
В това лято оводнената кръв ми изтече.
Свлякох скалпа си. Кожата. За пръв път се случва.
И дано да е пътят напред по-човечен!

В това лято наново ми почна животът.
Загубих семейство и "верни" приятели.
Пепелта от крилете горели изтръсках.
Простих и за удари, и за предателства.

В това лято ви срещнах - семейство ХуЛитери.
Взех от вашата сила. За да не се предавам.
И със вас заживях. "Поредната луда!" -
ще кажат някои. И че преигравам.

Но нека си казват. Те нали са "нормални"...
Вие, с вашите стихове, сте ми храната.
Пия обич, приятелства. Макар виртуални.
Тук ги нося и раждам - на мъдростта си децата.

Друг етап от живота. Навярно е временен.
Тихо бягство на сляп кръстопът във овразите.
Виртуалната близост ми стана спасение.
Да ви има, приятели! И Бог да ви пази!

01,10,2007