автор: perko

Реве ми се даже, та ми се плачи,
защото накрая разбрах,
че имаме чувство за хумор, обаче
нямаме повод за смях...

Шегите ни са вече тъй оскъдни
и нямат, като че ли оня хъс...
Каквесело, кажи, човек да пръдне
с този тъжен и загрижен гъз?!?

Звучи като абсурд, като гротеска,
но то си е е така и според мен.
Перко трябва да се казваш днеска,
за да не изперкаш някой ден.

Чухте ли? Или не сте?
Когата държавата страда
на месото цената расте,
а пък на мозъка пада.

Живееш тоз живот карикатурен
сред простаци и това е драмата.
А колко финно е да си културен!...
Слушаш Бах и викаш: „Бах му мамата!”

Хуманизмът се превръща във утопия,.
защото по статистиката строга
във всичките човешки нови копия,
има все по-малка част от Бога


Евреин туй е звание.
Американец – мания.
Арабинът – агресия.
Бразилец – веселба.
Швейцарец – състояние.
Негър - състрадание.
Циганин - професия,
Българин – съдба