автор: nikoi

Ти, която си на небето,
пази тишината ми от разчупване.
Нужна е като въздуха
след звука от строшени сърца.

Пращай ми топъл вятър-
цветовете в очите ми да разпуква.
Пращай понякога облаци-
омръзва от скучни слънца.

Ти, която си на небето,
прости към теб греховете ми...
Както аз съм прощавала.
Точно кога- не знам.

Спъвай ме ако усетиш
чужда душа под нозете ми.
Широко разтваряй ръцете ми,
имам ли нещо да дам.

Ти, която си на небето...
Пази ме от тъмнината ми.
Нека да не забравям
никога, че съм човек.

Светло е. Заради тази
тънка свещица в ръката ми.
Тихо е. Заради всичко,
дето си тръгна със теб...