 |  След вкусни блюда и постни чорби,
сгърчили кухи ръце и лица,
ъгъла топлят празни торби,
спомнят за тежкият стон на солта.
Висят на пирон плетеници от думи
и съхнат до низи втвърдени мълчания.
Танцува прахта в слънчев лъч помежду ни.
Поделихме солта, не открихме познание...
И смутено се гледат непознатите в нас.
А уж се познавахме... Кой тогава обичахме?
Кой си ти? И коя всъщност съм аз?
Ненамерили другия- и със себе си се разминахме.
Невъзможно е някого да познаеш напълно.
Та нали цял живот се променя човек...
И трудно е изкуството на незнанието да преглътнеш.
И зрънце сол поне, да оставиш. За лек.
Публикувано от hixxtam на 30.09.2007 @ 19:17:22
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| ""Ключ сол"" | Вход | 13 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re:Ключ сол
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.09.2007 @ 20:12:53
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Понякога себе си в другия, понякога проекция някоя и рядко, но случва се все пак- другия такъв, какъвто е- непознаваем.
Благодаря ти, Черна Амбър!:)
Поздрав сърдечен! |
]
Re: Ключ сол
от Ufff на 30.09.2007 @ 20:13:41
(Профил | Изпрати бележка) | Симфония на изсипаната сол.
Макрамето , виснало на пирона е толкова реално! Браво! |
]
Re:
от Jiva на 30.09.2007 @ 20:14:44
(Профил | Изпрати бележка) | ей, страхотно заглавие! - наистина дава ключ и за четене, и за обърнатата музика на ненамереността...но си права, няма вина в разновременните промени... и няма как да бъдат предвидени, но и няма как да разбереш, ако не изядеш торбичката със солта с някого (а, по този повод - "кого тогава обичахме?" е правилно - ако махнеш "а" отпред и може да стане, без да се наруши ритъмът)
а ти си предвидлива, оставила си, знам...
поздрави, леко соленички!:)
|
Re: Ключ сол
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.09.2007 @ 20:31:55
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | То това заглавие с тия кавички, какви ли не метаморфози претърпя, ама... Нали има все пак! Много точен и прозорлив отзив, както винаги!:) Там е работата, че дори и торби сол да изядеш с някого, пак не можеш да кажеш, че го познаваш. Променял се е, ти също...
Оставила съм, вярно, едно торбенце скрит резерв:))
Поздрави усмихнати и на теб, мъдра Жива!:) |
]
Re:
от Dimi на 30.09.2007 @ 20:32:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Солта тук е като музика и така ти става вкусна, че ти се иска още. Прекрасно е, Писи, твоето зрънце! |
Re: Ключ сол
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.09.2007 @ 20:36:23
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Нали имаше една телевизионна приказка за солта? Безценна е. Без нея пайът " Живот" не е вкусен.:)
Благодаря ти, Димичка!
Поздрав и от мен!:) |
]
Re:
от kristi на 30.09.2007 @ 20:33:54
(Профил | Изпрати бележка) | Така е със солта...уж е ключ към опознаването....ех, това зрънце...
Май като от солничка се изсипаха думите ми:)) Но поне няма да ги закачиш като плетеничка на пирон, нали? :))
Поздравления за стиха, индианче преживяващо!
|
]
Re:
от miglena на 30.09.2007 @ 20:46:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | .... ех, ама как си ги преплела - мелодия с недостигната хармония, поговорка с недоизпълнена мисия, пропуснати възможности и случили се невъзможности ... тъжно, елегично-баладично настроение ... да прибавя и една река от сълзи а ла Ерик Клептън ... да отмие соленото, да остави наистина само за лек ... |
]
Re:
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 30.09.2007 @ 21:25:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Ех, Инди, толкова хубаво си го казала, че ...нямам думи... |
]
Re:
от regina на 30.09.2007 @ 23:17:45
(Профил | Изпрати бележка) | дълбок стих, Индианче!!...Искрени поздравления за темата, размисляла ме неведнъж...
за това, че не можеш в една река да се изкъпеш два пъти, за солта - отрова и жизнена необходимост...но най-добре го каза пак Холивуд! - врагът м моето легло(аз ли съм, или ти?)
:))) |
Re:Ключ сол
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.09.2007 @ 23:31:31
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | :)) точно това ни е проблема- сякаш жизнена необходимост имаме от враг и все го виждаме в другия, той в нас... А всички отговори са в нас. Познаваме ли себе си, ще ни е по- лесно да познаваме другия и ще знаем как да го запознаем със себе си.
Холивуд... С Джулия Робъртс май беше, но съм го позабравила.
А солчица си трябва. Не я разпилявай!:)
Поздрави, Рег! И благодарско!:) |
]
Re:Ключ сол
от regina на 30.09.2007 @ 23:46:59
(Профил | Изпрати бележка) | цял живот се опитвах да се науча да се обичам.
питай ме сега, дали като не се...мога друг да обичам?
стадата елени в Канада минават хиляди километри да намерят солено езеро - не може без сол!
миналата година тук осъдиха майка убила бебето си с овердоза сол - отровна е!
къде е тънката граница, Инди?
ти намери ли я? |
]
Re:Ключ сол
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 01.10.2007 @ 00:11:54
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Тази майка...може би се е спънала и е скъсала ариаднената нишка, която води до нея самата... В повечето случаи неволно налучкваме уроците, които трябва да научим. Някои от които- тежки... Нейният е такъв. Дано по- малко да са такива. Защото човешкият съд е нищо пред съдът на съвестта.
Дали аз съм намерила границата между себе и другиобичането? Не мисля... Цял живот се учиме и на двете- и себе си, и другите да обичаме. Трудно е. Критериите са различни... Възможно е, обичайки другите като себе си, те да остават с впечатлението, че не ги обичаш. Но...за да обичаш другите, все пак наистина трябва да обичаш и себе си. Кой ти е най- близкият човек? - ти самият. Кой познаваш ако не съвършено, то поне повече, отколкото познаваш другите? - себе си. Когато незнаем как да обичаме себе си, трудно ни е да обичаме и другите. Може би границата не е само една, може би са повече... Не ни остава друго, освен да ги търсиме:)) |
]
Re:
от vyara на 01.10.2007 @ 11:28:51
(Профил | Изпрати бележка) | "Ненамерили другия - и със себе си се разминахме."
Дано да не си права обаче. :))) Намирането никога не свършва, май...
Много е хубаво :) Поздрави! |
Re: Ключ сол
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 01.10.2007 @ 22:06:12
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Едно от нещата, които най- често си пожелавам е- да не съм права! Уморително е!:) А ти и никка ти, сте ми като едно красиво заричане наистина да не съм!:) Не бива да свършва намирането! Благодаря ти, Вяра!:)
Поздрав сърдечен и от мен! |
]
Re:
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.10.2007 @ 05:15:07
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Невъзможно е някого да познаеш напълно...
_______________________
Невъзможно е в някого да се познаеш напълно...
Сложен е пътят към познанието. Понатрупваме по някоя и друга мъдрост, следващите я отричат. И кое е вярното?!...
Солта се изяжда, стапя, разпилява... Ключа пази! Един е... |
Re:Ключ сол
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.10.2007 @ 21:33:21
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | " Невъзможно е в някого да се познаеш напълно..." !
Много хубаво си го казал! Трябваше така май да го напиша.
Понатрупваме мъдрост(излишна), отрича се с времето... Невъзможно е за човека да достигне и постигне абсолюта. Вярното се губи някъде в дима на жаравения свят...Солта се изяжда, стапя, разпилява и вкаменява от другаде...Ключа може би се изпилява, шлифова, с времето и пазим го...Но вратата трудно се намира...
Благодаря ти, МъдроПлъки!
Поздрав сърдечен!:)
|
]
Re:
от Izabella на 02.10.2007 @ 10:09:25
(Профил | Изпрати бележка) | Май е невъзможно...
Но има и доза обаяние:)! |
]
Re:Ключ сол
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 02.10.2007 @ 21:49:28
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Не! Просто, осъзнаване невъзможността за екзактно опознаване на другия. И трудното преодоляване на нуждата от него.:)
Поздрав, Анг! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 713
ХуЛитери: 4
Всичко: 717
Онлайн сега:
