Кьде отиваш сльнчев ден последен,
облян в льчи на циганското лято?
Вземи ме на крилете си ,омай ме,
с цвьртежа на отлитащото ято.
Не си отивай,сльнчев ден последен,
стопли душата ми сьс устни,
залей я сьс боя от старо злато ,
и светло ще е ,сякаш,че е лято!
Не отминавай,сльнчев ден последен,
сьс жезьла си леко докосни ме,
под златни листи даже зарови ме
и в унеса на сьн вьлшебен,
три топли думи да редя в молебен:
Не си отивай!
Всели се в мен,прекрасен ден последен!