От начина, по който ме поглеждаш,
поднасяйки менюто с небрежно съвършенство
на мъжка грация
разбирам
и отговарям
с гладната усмивка
на туристка
по джапанки и фотоапарат
навън трещи
и рони се дъждът по каменните булеварди
вадички прокарват нови пътища
миризмата на подправки в парата
над тежките чиниите,
които разнасяш измежду масите
обръщаш се през рамо
заплесваш се, забравяйки поръчките
ям бавно между две светкавици
дъждът отмерва времето с хладна безпристрастност
до последната ми хапка
разказваш ми, че си от тук
играя си с трохата на покривката
и после на излизане
причакваш ме на прага
и майката ти от кухнята наднича със сапунените длани
и алените устни с нежни бръчици
Мерси Мадам! - прошепваш
рамото ти мокро до отворената врата
звучи
почти
като любовно обяснение
без ни най-малко притеснение
погледът ти дълго лепне
като капка
по връхчето на мокрия ми чадър.
Този град препълнен е с мистерии.