автор: HAVA

Денят преваля.
Нощта настъпва бавно.
След работа.
Вървя и стъпките
нестройната ми мисъл следват.
В напуканата гърбица асфалтова
се вглеждам.
Събуждат се във мен представите
за минали събития.
Вървя.
Самотен лист от кестен
(като изсъхналата ми палитра)
на сивия асфалт обрича себе си, а
всъщност брани свободата си
от вятъра...
И аз на ум, когато с него споря,
обруленото си лице набръчквам...,
като асфалта...
Вървя.
Дланта ми посиняла е от стискане -
заключила съм не дома си,
а... сърцето си..., защото
рицарите днес са с "дефицит на мъжество" -
не се нуждаят от сърца, ръце и колене...
Прибирам се и в целия квартал е тъмно
(като в живота ни) -
каква ти телевизия(?!), какъв ти интернет(?!)
А исках да разгледах "hulite",
по чужди светове да се разходя...

Сега Луната и свещта ми
си обявяват среща на прозореца.

Стоя и се ослушвам.
Дори комшиите са онемели...
И стачката учителска е със работно време!

Пред избори е...