автор: sradev

Робът седеше в кръчмата и си пиеше бирата, когато до него се доближи Опърничавия.

- Извинете, може ли да приседна до Вас?
- Сядай и не се втелясвай.
- Няма ли да Ви притеснявам?
- Че аз не седя на две места едновременно, и на едното ми е широко.
- Но Свободата е повече, когато и съседното място е е свободно.
- Глупости дрънкаш - пълната свобода би трябвало да е когато всичко е празно. Но свободата е за гладните, аз съм вечерял.
- Ти не искаш ли да си свободен?
- Та да ме утрепят?
- Защо ще убиват свободните?
- Защото нищо не струват. Но аз съм Роб и струвам куп пари. За това ме хранят, обличат и ако се повредя - водят на лекар.
- Как така Свободата да не струва!? Тя е голяма ценност.
- За грош цена. Отдавна я изхвърлих. Само ми дереше настроението и все нещо не си намираше място. Я тук да се навре, я там да приседне. И все й е чоглаво.
- Но като сте свободен Вие решавате какво къде да правите.
- Ние? Тоест Аз и Свободата? А в същност тя. Аз да й робувам, а тя с какво ще ми се отплаща? Че тя нищо няма - всичко е разпиляла. Все настрани се оглежда - за чуждото. И ти си й чужд и теб разпилява по света. Довела те е до просия.
- Аз съм горд и не прося!
- А защо си изпроси място при масата? Защо просиш съгласие и със свойта свобода? Свободата ти те пъди - и от теб и от другите. Твойта ще да е доста ревнива, а?