ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 729
ХуЛитери: 1
Всичко: 730
Онлайн сега::: pastirka
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | (по романа "Елада Пиньо и времето"
Керана Ангелова)
Във нас са времената и са ручеи.
Отприщват се в пороя на сърцата ни – едни - във мене, втори - в теб; и другите,
които трябва да заченем заедно.
Номади сме родени, Йоргос. Скитници.
През сипеи пътуваме към себе си.
И носим жиг. Пирони са забивани
през писъка в солените ни прешлени.
Напреко през представите за праведност
се учим на живот и на обичане.
И плащаме. С утроби празни плащаме
за троскота по тесните си синори.
Ти чуваш мене - в дрянов храст разцъфнала,
аз чувам тебе в бухналите явори,
извиват се и криволичат пътища;
кръстосат ли се, стават на разпятия.
Разпънати сме, Йоргос. И обречени.
И всеки сам се справя със вината си.
Тежи от думи страшното мълчание –
по-страшно и от воя срещу вятъра.
Изтичаме. През времето изтичаме,
а искам твойта гръд да ми е стряхата.
В един калъп са правени душите ни
и никоя сама не си е цялостна.
Едва ли с теб ще разгадаем мерките.
Животът ни е кръст и е за носене.
А тази вечер две листенца ментови
ще пъхна в белотата на леглото си.
27.09.2007
Публикувано от BlackCat на 28.09.2007 @ 14:15:00
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 105389 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Изповед на Хрисула" | Вход | 12 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изповед на Хрисула от Marta на 28.09.2007 @ 14:24:00 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Страхотна книга, изцяло я преживях преди две лета...премина през мен. КАто ручей.
Хубаво си я хванала Хрисула.
Лили, трябваше да дойдеш сега, има толкова поетични празници - Геомилевите дни са сега, имаше седмица на кукления театър за възрастни, днес е отбелязването на юбилея - 50 години на кукления театър в града, довечера е нощта на галериите и музеите - щяхме да обикаляме :) |
Re: Изповед на Хрисула от Pord на 28.09.2007 @ 15:14:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Силна е книгата и те е провокирала. Влязла си в кожите на героите. Някои грапавини могат да се избегнат много лесно (заради ритъма и четивността), например тези:
:-)))
Във нас са времената и са ручеи.
Пороищата тръгват от сърцата ни –
едни - във мене, втори - в теб; и другите,
които се преброждат само заедно.
Номади сме родени, Йоргос. Скитници.
Най-често се сбогуваме със себе си.
И носим жиг. Пирони са забивани
направо във солените ни прешлени.
Напреко през представите за праведност
са всичките уроци по обичане.
И плащаме. С утроби празни плащаме
за рамките, за личните си синори.
Ти чуваш мене в дрянов храст разцъфнал,
аз чувам тебе в бухналите явори
и змийски криволичат летни пътища;
кръстосат ли се, стават на разпятия.
Разпънати сме, Йоргос. И обречени.
И всеки сам се справя със вината си.
Най-страшно е голямото мълчание,
обесените думи неизказани.
Изтичаме. През времето изтичаме,
а искам твойта гръд да ми е стряхата.
В един калъп са правени душите ни
и никоя сама не си е цялостна.
Едва ли с теб ще разгадаем мерките.
Животът ни е кръст и е за носене.
А тази вечер две листенца ментови
ще пъхна в белотата на леглото ни. |
]
Re: Изповед на Хрисула от Silver Wolfess на 28.09.2007 @ 15:57:03 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Чувствам тази книга, поради разни причини, много близко до себе си и непрекъснато препрочитам по нещо.
Тази година, Марте, съм се превърнала на поп Матей Миткалото. Непрекъснато пътувам. Може би трябваше да дойда, но другата година. Ще ми напомниш от по-рано.
:-) :-) :-) |
]
Re: Изповед на Хрисула от izmislena на 28.09.2007 @ 18:00:15 (Профил | Изпрати бележка) | Извинявам се, че така се намесвам, но днес ли е Нощта на музеите в Пловдив? Не е ли утре :((( |
]
]
Re: Изповед на Хрисула от Pord на 28.09.2007 @ 15:16:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Силна е книгата и те е провокирала. Влязла си в кожите на героите. Някои грапавини могат да се избегнат много лесно (заради ритъма и четивността), например тези:
:-)))
Във нас са времената и са ручеи.
Пороищата тръгват от сърцата ни –
едни - във мене, втори - в теб; и другите,
които се преброждат само заедно.
Номади сме родени, Йоргос. Скитници.
Най-често се сбогуваме със себе си.
И носим жиг. Пирони са забивани
направо във солените ни прешлени.
Напреко през представите за праведност
са всичките уроци по обичане.
И плащаме. С утроби празни плащаме
за рамките, за личните си синори.
Ти чуваш мене в дрянов храст разцъфнал,
аз чувам тебе в бухналите явори
и змийски криволичат летни пътища;
кръстосат ли се, стават на разпятия.
Разпънати сме, Йоргос. И обречени.
И всеки сам се справя със вината си.
Най-страшно е голямото мълчание,
обесените думи неизказани.
Изтичаме. През времето изтичаме,
а искам твойта гръд да ми е стряхата.
В един калъп са правени душите ни
и никоя сама не си е цялостна.
Едва ли с теб ще разгадаем мерките.
Животът ни е кръст и е за носене.
А тази вечер две листенца ментови
ще пъхна в белотата на леглото ни. |
]
Re: Изповед на Хрисула от kristi на 28.09.2007 @ 22:53:11 (Профил | Изпрати бележка) | Стихът ти, лили, като послание ми е достатъчен.
Плътен, наситен с образи и болящ!
прегръдка! |
]
Re: Изповед на Хрисула от sinyo_dihanie (sinyo_dihanie@abv.bg) на 29.09.2007 @ 01:30:47 (Профил | Изпрати бележка) | Всеки ред е послание!
Изстрадано!
Много силно стихотворение, Silver Wolfess!
Защо ли се сетих за "Славеят и розата" на Оскар Уайлд и забития шип в сърцето ...
Поздрави! |
]
Re: Изповед на Хрисула от regina на 29.09.2007 @ 12:22:04 (Профил | Изпрати бележка) | Аплодисменти!
много красив стих.. и то по тема, вълнуваща ме силно...
ах, тези калъпи... |
]
Re: Изповед на Хрисула от Merian на 30.09.2007 @ 13:41:46 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | Taka i ne se dobrah do tazi kniga, no me predizvikva stiha ti da si ia dostavia... Vytre6nite drami na izbora i posledstviata ot nego, tyrseneto na smisyla...
Haresa mi, Srebyrna, pozdrav! |
Re: Изповед на Хрисула от Silver Wolfess на 30.09.2007 @ 13:47:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Благодаря ти, Мериан! Мисля, че книгата все още можеш да си поръчаш от "Български книжици", защото неотдавна колежка си я получи от там. |
]
Re: Изповед на Хрисула от kaliopa_ina (inaiv@mail.bg) на 30.09.2007 @ 13:50:27 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепен стих! Сам по себе си, като реплика, а и като провокация.
P.S.: Чете ли новия роман на Керана Ангелова "Вътрешна стая"? Струва си поне още толкова :))) |
Re: Изповед на Хрисула от Silver Wolfess на 30.09.2007 @ 13:54:13 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Сега малко ми стои сух този стих и мисля да поработя още малко върху него.
Керана Ахгелова е чудесна писателка. Препоръчвам на всички мои познати, у които не е изсъхнал съвсем интереса към новата българска книга, а и усета за корен.
Благодаря ти! |
]
Re: Изповед на Хрисула от AmberBlack на 30.09.2007 @ 20:59:18 (Профил | Изпрати бележка) | Силен поет си!
Поздрави от мен за хубавия стих!! |
]
Re: Изповед на Хрисула от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 03.10.2007 @ 13:47:52 (Профил | Изпрати бележка) | "Изтичаме. През времето изтичаме,
а искам твойта гръд да ми е стряхата.
В един калъп са правени душите ни
и никоя сама не си е цялостна.
Едва ли с теб ще разгадаем мерките.
Животът ни е кръст и е за носене."
Много истинско, много поетично...
много твое...
Имаш характерен стил, който харесвам и мисля, че вече разпознавам ...
|
]
Re: Изповед на Хрисула от mattea на 05.10.2007 @ 11:47:06 (Профил | Изпрати бележка) | Много силно и красиво. Много. |
] | |