автор: GARVAN

Сядам пред телевизора, изпъвам краката си, изтръпнали от целодневното обикаляне и без да искам включвам на телевизия СКАТ. В единия ъгъл на екрана има малък надпис ”повторение”, което иде да покаже, че ако нещо ми дойде от вътре да се обадя в студиото, няма как да стане. Не че го правя много често, но....
Водещият е набит, млад мъж с прошарена коса и чело като на борец, сиреч чело почти няма. Не че съм против борците, но това е друга тема.
Та въпросният водещ нещо говори, но в първия момент не мога да асимилирам за какво става дума.
И до сега, в момента в който пиша тези редове, не съм сигурен дали съм го асимилирал.
В първия момент до измореното от ежедневието ми съзнание достигат изрази като: „Комунистическа сган”, „Сатрапите на съветската измет”, „Малоумните комунисти – садисти” и прочее изрази на омраза към определена част от населението, обитаващо една територия на планетата от тихия океан до нашите земи, включително и на няколко острова в Атлантическия океан.
Водещият ми стана интересен. Не за друго, ами просто изпитах любопитство, до къде може да му стигне фантазията в измислянето на епитети, характеризиращи почитателите на Маркс, Енгелс и сие.
За пореден път съжалих, че не послушах жена си, когато ме убеждаваше да купим DVD плейър с твърд диск за подобни случаи! То бива, бива, но такъв водещ съм дълбоко убеден, че няма никъде.
За дикция и дума не може да става. По-късно разбрах, че имал някакво заболяване на ларинкса, но аз като човек сведущ в тези дела (по образование и професия съм оперен певец) не мога да се съглася, че това е извинение. Освен с гърлото си, човек говори и с устните.
Другото, което мога да кажа е, че въпросният водещ, въобще не се старае да се подготви за предаването си. Мисълта му тече бавно (то, това, май се дължи на друго), изреченията му са неподредени и хаотични в смисъла си и прескачат от тема в тема. Смисълът на предаването, което води, се заключава, в най-общи линии в следното: За всичко на този свят са виновни комунистите!
Аз самият не съм почитател на комунистическата идеология, но да слушам подобни необмислени и подчертано изпълнени със злоба брътвежи, е под достойнството ми.
В една демократична държава като нашата, макар и аз, персонално да не съм напълно съгласен с тази формулировка за татковината ни, наистина трябва и ние сме длъжни да отстояваме свободата на словото, но все пак мярка трябва да има!
Решително грабнах дистанционното с намерението да прехвърля на някоя по-нормална телевизия, когато стана наистина интересно.
След тирадата призоваваща към въдворяване в затворите на тези, които са направили преврата през 1944-та (дали има останали живи от тях не зная) и отнемането на имуществото на всички, имали нещо общо с компартията и на потомците им (по- просто казано да се отнеме имуществото на всеки у нас) водещият започна да чете писма от негови редовни зрители. Излишно е да казвам, че темите, засегнати в кореспонденцията не бяха от много широк спектър, но ме накараха да поостана още на този канал. Хора всякакви, с всякакви проблеми, нищо ново. Нищо ново до момента, в който водещият прочете писмо от негов зрител, който бил гимназист в момента. В писмото си младежът задава въпрос към „уважавания” от него водещ, в който го пита, защо все още в училище се изучава Вапцаров. Вапцаров е известен комунист и според младия човек неговото творчество не бива да бъде преподавано. Е това, което последва надмина и най-смелите ми очаквания за това до къде може да стигнат човешката глупост, необразованост и злоба.
Нямам намерение да цитирам думите, които чух, за Вапцаров. След него бяха споменати Дамян Дамянов, Богомил Райнов, Дончо Цончев, Николай Хайтов и ред други писатели и поети. Ако всеки един от споменатите от така нареченият „водещ” бяха известни само у нас и само защото са били в тесни връзки с партията, може би нямаше да съм така потресен. Тук обаче ставаше дума за хора, чийто творби са били превеждани и издавани на запад, където членството им в партията не е вълнувало никого, още преди „водещият” да се е родил. Няма да цитирам казаното от него, защото не искам да оскверня устата си с подобни гнусотии.
Най-мекият израз, който чух за тези хора беше ”мръсни комунисти”, а произведенията им бяха наречени „измислени”.
Във времена, в които властва чалгата, а ценностите се превърнаха във празни и лишени от смисъл понятия. Във времена, в които синоним на „успял” човек се смятат мафиота и „добре облечения бизнесмен”. Във времена, в които отчаяно се нуждаем от ново Възраждане, един човек, за когото в последствие научих, че е със средно образование си позволява през екрана да мята лайна по едни от най-достойните ни и творци!
Този човек се нарича Георги Жеков.
Този човек е един самозабравил се словоблудник, който си въобразява, че щом лепва пред името си квалификацията „враг на комунизма” му е позволено всичко.
Най-лошото е, че изглежда е прав. В България всеки, който се добере до ефир, може да ломоти каквито си иска глупости и никой не може да му потърси сметка. Въпросната телевизия СКАТ е точно пример в подкрепа на моите думи, защото из нейния ефир не се подвизава само господин Жеков.
Навярно някой ще каже, че да се обръща внимание на такива хора е безсмислено. Преди година – две, вероятно и аз щях така да кажа. Вероятно, но сега нещата не стоят както преди година – две. Доскоро друг един шут от същата телевизия предизвикваше иронични усмивки, но откакто влезе в парламента на чело на четвъртата по големина политическа сила, а по-късно отиде на балотаж на изборите за президент, вече на никого не му е смешно. Ами ако така, както му се смеем и не му обръщаме внимание на Георги Жеков, някой ден го видим и него в парламента с проектозакон за забрана на Вапцаров? Тогава какво ще стане? Дали няма да се наложи да започнем като в онзи роман, да наизустяваме стиховете на Вапцаров, Ботев, Дамянов и другите „мръсни комунисти”, за да ги спасим от кладите на господин Жеков?
Смешно ли ви е? И на мен ми е смешно, но.....
Сега, когато един учител взема толкова, колкото да не умре от глад, а една чалгаджийска фльорца, с хонорара си от сватбата на синчето на някой „успял” човек, може да си купи малък автомобил, последното от което имаме нужда е от някой си Георги Жеков! И още по-малко от неговото „компетентно” и „антикомунистическо” бръщолевене срещу българските творци.
Впрочем, той не е единствен.
Един друг човечец, Георги Апостолов, който впрочем се самообяви за гений в един форум, в един голям вестник, нарече Ботевите стихове „нескопосани”!
Много съм любопитен за разбера какво мисли и господин Жеков за Ботев.
„Аз вярвам в единий, светъл комунизъм!” Кой беше казал това, а господин Жеков? И той ли е „мръсен комунист – садист”?
Не знам дали имаше смисъл да пиша всичко това, но го написах. От тук нататък нека който го прочете, да направи своите си изводи.
Честно казано, изобщо, ама изобщо не ме интересува дали Вапцаров е комунист или, както се опитват да го изкарат други едни човечета, терорист! Обичам стиховете му и не искам да слушам за тях словоблудствата на разни Георги Жековци и Георги Апостоловци!
Да разчитаме държавата да направи нещо, за да спрат подобни идиотизми да се случват в публичното пространство, е глупост! Тя не иска да направи живота на родителите ни по-достоен, та това ли?
Държавата не може и очевидно не иска, но ние, хората, които четат можем! Как? Според мен е просто! Аз лично седнах и обясних на дъщеря си, че Никола Вапцаров е един от най-големите поети не само за България, но и за целя свят! Прочетох и няколко от произведенията му, и въпреки че е само на шест години, ми се струва, че и харесаха.
За Георги Жеков не и казах нищо! Все едно, че такъв човек нито е казвал нещо за Вапцаров, нито въобще е някога го е имало.
Надявам се, ще ми простите за това, че си позволявам да ви давам съвет, но и вие, ако имате деца направете същото като мен. Нека децата ни знаят кои са Ботев, Вапцаров, Хайтов и многото други Велики Творци, но никога да не научат за човечетата Жеков и Апостолов, които в душевната си нищета си вменяват правото дори да изговарят имената им!

Бог да пази България!