автор: Lynn

…Всичко започна
с пукването на розовопръстата…

Еос обагри небето,
обля върховете
и тъй ласкаво обгърна земята…
Сетне блажено се разположи
н а в с я к ъ д е
в уханно и нежно розово…

Природата се ослуша,
огледа се
и се реши
да започне да се събужда…
Протегна се сънено,
тихо въздъхна
и като начало взе да попива лъчи…

Въздухът придоби цвят на опал,
ветровете му се зарадваха
и го облъхнаха с пръсти…
Това се оказа достатъчно:
Н а в с я к ъ д е
зашумоля,
зажужа,
забръмча…

… Природата не издържа
и роди литературно течение "Ах…"

И потече розовина…
Порозовяха и звуците,
Порозовя тишината,
Порозовя даже вятърът…
А въздухът придоби плътност
и се сгъсти в тъмно-розов цвят.

… Природата не издържа
и роди литературно течение "Ах!",

покорена, както е видно,
от естеството на този
тъй удивителен знак…

Розовостта поаленя,
ветровете не устояха
и се развихриха,
челно се блъснаха,
премазаха въздуха,
засвяткаха мълнии,
захвърчаха искри…

… Природата не издържа и роди
литературно течение "Ох!"…

И настана всемирен потоп…
Розовостта се обля
в сиво-кафяво,
ветровете ридаеха,
а въздухът потъна
в дъжд и мъгли…
Подгизна н а в с я к ъ д е
и настана времето
на всемирното квакане…

… Природата не издържа и роди
литературно течение "Их!:)"…

Розовостта беше потресена,
цапната
и отнесена
от мрачния квак…
Оттегли се мъдро
и реши да изчака
да се уморят жабите...
...А най-вече
все тъй неизменното
пукване на розовопръстата…