автор: vencislav_velchev

"- Как определяш "реалното"?

- Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види, тогава реалното е серия електроимпулси, познати на мозъка ти."

"Днес той /светът/ съществува само като част от нервно - интерактивната симулация, която наричаме Матрицата."

/"Матрицата"/

"Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят?"

"Ти живееш в един сън, Нео."

След инициацията на Нео, която го пробужда за истинската реалност, той влиза в един друг свят:

"- Добре дошъл в реалния свят.

- Мъртъв ли съм?

- Точно обратното."

/"Матрицата"/


Нереалността на Майя /Матрицата/ е разкрита във филма чрез мотива за съня и пробуждането, който преобръща стойностите на реалното и нереалното, които в света на обусловеностите се превръщат във взаимно заменяеми. Всъщност, за да се пробудиш за реалното трябва да заспиш за илюзорното, а щом заспиш за истинската реалност се събуждаш в един свят, чиято реалност е също толкова реална, колкото и реалността на един сън.

Или, както казва един от мъдреците на Индия, Свами Вивекананда, в книгата си "Изкуството на медитацията":

"Световните религии са станали безжизнен фарс. Това, от което светът се нуждае, е характер. Светът има нужда от безкористни хора, чиито живот е изтъкан от пламтяща любов. Тази любов ще накара всяка тяхна дума да звучи като гръмотевица.

Смели думи и още по-смели действия. Събудете се, събудете се, о, велики! Светът гори от страдание. Можете ли да спите?"

В "Матрицата" Морфей казва на Нео, че Матрицата всъщност представлява един компютърно генериран свят - мечта, който закрива цялостното лице на реалността и по този начин насочва стремежите и въжделенията на хората в един тесен кръг, и с това стеснява дълбочината на вътрешните им духовни пространства, ограбва тяхната красота и така превръща човека в пленник на обусловеността.

Ако хвърлим един бегъл поглед върху създадената от човека съвременна реалност и опипаме твърдостта на нейните граници – виждаме, че тя е изкуствено създадена и че „твърдостта” на тези граници е най-малкото илюзорна и реално съществуваща единствено за повърхностния слой на човешкото съзнание, който в бързината изгубва дълбочината и в периферията изпуска Центъра – където е същността на всичко съществуващо. Излезте навън и вижте цялата „твърдост” на реалността – всички тези многобройни сгради, които създават солидното лице на съвременната реалност просто не са съществували преди да бъдат построени, всички автомобили, които задръстват пътищата, замърсяват въздуха и създават съвременната реалност – просто не са били реални преди да бъдат произведени, съществуват и твърде много вредни и безполезни съвременни производства, които генерират големи печалби – а това само показва силата на човешкото съзнание да твори и същевременно да преживява реалността на илюзията или илюзията на реалността, която само създава. Така стигаме и до другия съществен елемент от съвременната „реалност” – парите. За да илюстрираме тяхната реалност ще си послужим с един пример – някои съвременни деца от Америка, които никога не са виждали крава в живота си – свикнали да намират всяка сутрин оставеното от доставчика мляко на плочките пред домовете си и започнали да си мислят, че това е естественият начин на появяване на млякото без да правят каквато и да е връзка между млякото и кравата. Така и в съзнанието на съвременния човек всички неща, които използва ежедневно като дрехи, храна и т.н. са пряко свързани с парите, а не със слънчевата енергия например, която е просто една малка частица от Божествената енергия, която захранва и дава живот на всичко съществуващо. Така за съвременния човек пластмасовата дебитна карта е едно от най-реалните неща на света, тенекиеният банкомат, в който я поставя е едно от най-реалните неща на света, хартийките, които излизат от там или „зелените жабешки кожи” - както ги нарича един съвременен индиански лечител, са най-реалното нещо на света, само Бог, Великата Виделина, Първопричината или Центърът и Изворът на всичко съществуващо не изглежда толкова реален – тъй като Той не се намира на повърхността на човешкото съзнание, а Е в Центъра на Духа – където съществува Съкровеното и Вечно Чистото, където няма движение на илюзорните феномени, които се раждат от недостатъчна съзнателност или от липсата на Светлина, а има всеприсъствие на Вечната и Божествена Истина, Познание и Блаженство или СатЧитАнанда – както го наричат индийските мъдреци, които живеят в това състояние. Там, където Божествена Светлина огрява всичко – илюзията изчезва – там смъртта, старостта, болестта и илюзорната промяна на това, което не е Духа престават да съществуват, защото там действа Духа на Истината. Ако продължим да изследваме по подобен начин границите на реалността на всяко едно нещо, което ни заобикаля – неизменно ще стигаме до Пустотата или до Бялото Пространство на БезкРая, което стои зад всичко съществуващо и върху което се прожектират движенията на съзнанието – като върху един съвършено чист и бял прожекционен екран, който точно отразява хармоничността или нехармоничността на тези движения, които респективно създават нехармоничността или хармоничността на реалността, в която живеем. Ето защо индийците от древни времена наричат Майя това, което постоянно се променя или движението на повърхността на съзнанието и неговите проекции в реалността - и не го вземат твърде насериозно. Истината е отвъд промяната, Тя не се ражда и не умира, не се купува и не се продава, Тя е Безначална и БезкРайна – отвъд повърхностното движение на мислите, които изграждат формите на граничната реалност – в Центъра на Духа, където всяка форма изгрява в Любовта, където отделеното в многото става част от Цялото, а частта се единява с Едното, където е Царството на Нероденото /Банкей/, в което граничното става Безгранично, а крайното БезкРайно – там, където всеприсъстват Свободата, Безпределността и Любовта-Мъдрост към всичко съществуващо. Отвъд съвременното деформирано възприемане и създаване на реалността е освобождаването на едно светло пространство на постигане на истинските същности на нещата, в което обусловеностите се разтварят в чистото виждане на Първичната реалност, което далеч надхвърля ограниченията на рецепторното възприемане и което всъщност представлява една искрена и неподправена изява на Духа - непривързваща, освобождаваща, алтруистична и всеобхващаща:

"Дълбока и спокойна, освободена от сложност
хомогенна и сияйна яснота
отвъд ума на концептуалните идеи -
ето това е дълбината на ума на Победителите.
Тук няма какво да се махне,
Нито пък има какво да се добави,
Това е просто Безупречното,
Естествено вгледано в себе си."


"Макар че с възприятията си възприемаме различни форми, по същество те са пусти; но в пустотата човек възприема форми.
Макар че се чуват различни звуци, те са пусти; но в пустотата човек възприема звуци.
Възникват и различни мисли - те са пусти; но в пустотата човек възприема мисли."

/С. Ринпоче, "Размисли за всеки ден"/

Всъщност естественият предметен свят, който ни заобикаля е една прекрасна и безкрайна палитра от кристализирали форми на Чистото Съзнание. В стремежа си да се ориентира в този свят – човешкото съзнание, което също е една частица от тези кристализирали форми на Чистото и Изначално Съзнание – дава названия на това, което го заобикаля, за да превърне непознатото в познато и да се чувства по-удобно в един подреден и изпълнен с познати названия свят. Така този стремеж за сигурност превръща света на приказното, вълшебното и идеалното, което е реално по начало - в света на рационалното, прагматичното и консуматорското, което създава сферата на сивото ежедневие – като проекция на човешкото съзнание върху Първичната Реалност на Изначалното и Чисто Съзнание. Когато човек не бяга след всяко едно възприятие, идващо от външния свят, разпилявайки Духа си през вратите на различните сетива, а разтваря всичко, което възприема - в Сърцето на Чистото Съзнание, което е Първоизточникът на всяко едно нещо – той остава в Центъра си или в Духа – алхимичната точка на Изначалното съзнание, в която всичко преодолява ограничеността си и отново постига Свободата – както вълните губят определеността – его, създадена от „вятъра на карма“ - и отново постигат Необусловеността на Океана /Чистото Съзнание/ - в Сърцето на Бялата БезкРайност на Безпределността и Свободата.

С пречистването на деветте врати на човешкото тяло, с които са свързани сетивата, се пречиства и реалността, която се възприема. Или казано по друг начин - пречистването на деветте врати отваря вратата на Божието Царство, което е вътре в човека. Така тази врата се превръща в преход между две коренно противоположни реалности и между две различни нива на съзнанието, тъй като тя е същевременно вход и изход. Изход от ограничаващата реалност на Матрицата и вход към неограничената реалност на безграничното творчество, в което безкрайната белота и чистата прозрачност на съзнанието постига всеприсъстващата светлина на Духа и освобождава БезкРайните Пространства на Свободата, в които Любовта, Чистотата и Нежността се сливат в Сърцето на едно Всепостигащо Осъзнаване, което докосва всичко със светлината на своята алтруистичност.