автор: junel

Ти имаш право!
Търсиш стойността във всичко,
Несъизмерима с материалните неща.
Ядосваш се, мълчиш.
А аз ти обяснявам,
Че света, реалния, е друг,
Че да оцелееш трябва да се пригодиш.
Толкова ли се изгубих
В хлъзгавия свят на дребните души,
В лицемерие, превземки и лъжи,
Та когато срещнах истински човек,
Не вървях,
Критикувах, наранявах..
Така посрещнах любовта,
Направих пътя и за двама ни нелек.
И до днес вървим, заедно, и ти все така
Пазиш камъче в обувката ми да не влезе,
Не пускаш и за миг моята ръка,
От вятъра ме пазиш, да не изстина,
От слънце да не изгоря..
За търпението, нежността,
За доверието в мен и животворната любов –
Поклон! И благодаря!