Странно време...компютърно време...
Не се будим със изгрева златен...
Хипнотично в монитора взрени,
сме осъмнали в свят необхватен...
Цъка мишката лудо в ръката,
до загрялата клавиатура,
кликва, сейфва, ъпдейтва и смята,
Шифт и Алт надпреварват се щуро.
Разстоянията се стопяват,
в интернетното хиперпространство,
а клавишите жадно загряват
от възникнали чат-запознанства...
Търсим нещичко по-виртуално,
със клепачи докрай вцепенени.
Ръкостискане ? – Не е актуално!
Тъй общуваме, раздалечени.
Анонимно...със име прикрито...
Колко лесно е, щом е задочно!
Позабравиха вече очите
как към слънцето да се насочват...
То залязва сега...не усетих,
Зад компютъра зърнах случайно...
Умориха се вече ръцете,
цъкват с мишката думите крайни:
SHUT DOWN……………………
27.06.2006