Времето питаш? Мъгла и вятър.
Как беше някога? Същото.
Зимата сняг, жега през лятото,
есен - мъгла и дъжд.
Бяхме на младост и сила богати.
Хващаш живота, и дръж!
Имаше , ревност, любов - жената
беше в леглото с мъж.
Някога времето беше потайно -
трябваше да се мълчи.
Сега – мъничето си лае,
керванът си върви.
Времето днес - какво? Без промяна.
Същите хора и интереси.
Някога питахме: "Ало, кой е там?",
а днес: "Ало, къде си?"
Питате, как ще е утре времето,
къде ще тръгне историята.
Никъде няма да ходи, бедната.
Просто ще се повтори.
Дано само времето да не е същото -
променлива алчност, мъгла и дъжд,
едни с палати - сто без къщи,
деца за продан и мъж със мъж.