(Изповед)
Намерих те във рамката на огледалото,
в което гледаше ме първия ми дневен взор..
Намерих те в събудения розов шум,
във утринния дъх,
когато пътищата на деня ме водеха далеч.. навън..
Намерих те в затопления ключ
за къщната врата,
огрян от ласките на дланите..
Намерих те- не си до мен
и затова сега си навсякъде!!!