автор: Pokahontas

В такива нощи
е много остро стремето.
Късно е да ти обяснявам...
Отмерваме си лудостите,
страховете,
бягствата по наосталгични брегове
и задимени кръчми.
Затваря ли се
светлината в стъкленица?!
В такива нощи
времето по шевовете пука...
Мечтая си да се изгубя
по улиците на замръкващ град
и да ме приюти в дланта си
сляпа уличка,
от тия,
които могат да превръщат
нощите във притчи.
Метая си да се изгубя...
За да се приближа до себе си
и теб.