автор: Elpetpari

Съсиреци от гняв по мен се стичат,
удавят ме във хищната си същност,
(Аз мразя! Омразата безумно ме привлича!)
безпаметната болка ме поглъща.

Прегризвам сетивата си до кокал,
изхвърлям ги – храна за бесовете,
и искам да съм гадна и жестока...
- По дяволите двамата вървете!

С камъните в моята градина
               ще вдигна мост,
(по него ще замина!)
от тръните – олтар ще си направя,
(И ще се моля права!)
с отровата ще вдигам тост след тост,
(От вас така ми се повдига!
ще ви изпия и ще ви забравя!