автор: phifo

В поверия, бълнуващи под сипея
разбираш - гордостта си чупи ноктите.
Изкупвахме я със невинни жертви,
Защо ни е измислено спокойствие!
В олуците ще духне тази привечер,
а на икони виждам си приятелите.
Ще звънне привечерно, ще се счупи
следобедният лъч в стъклата му.
И гледам как тревата е полегнала -
за да не мина през стара трапеза,
дето някога светци са се хранели
и говорели за жени-изкусителки.
Тук душите са домашни любимци,
от глад обикалят и настоящето ни.
Вземат хляб и червено грозде
и ни връщат летежи във сънища.
Със зърна преброяват годините,
и претеглят истините ни с хляба.
Дълго ще търся място за бога ми,
щом във себе си събарях дома му.