автор: junel

Стоя и чакам Времето да ме настигне.
Да прибяга покрай мен
и в утрото да спре.
Червеното и вечното -
утрото, което нов старт ще ми даде!
Но Времето пристъпя с уморени стъпки
и хленча му в ушите ми ехти.
А по стените вече
натрупал се е много, много мрак.
В очите ми гореща лава
оставя своите следи,
по лицето ми се стича,
изпепелява мислите ми чак.
Аз се уморих от толкова тъга...
Около мен се вие
изсъхнала, прастара самота.
Не разбрах -
отива ли си
или сега пристига тази празнота!
Празна и пуста е нощта.

Чакам утрото
и старта с новите крила,
а усещам в сърцето си стъкла...