автор: junel

Живея в собствен свят...

Не мога.
В този, другия,
всичко ми убива и не мога да се пригодя.
По погрешка ли съм тук?
Не зная.
Но като че ли живея, без да се родя.

Срещам хора постоянно -
странни, непонятни същества.
С привички, къщи странни,
с непонятни, осакатени сетива.
Не ме разбират, нито аз пък тях!
Вече не очаквам нищо...
Този свят и аз си противоречим!

Затова -
живея в собствен свят..
А ти...
Добре дошъл!
Не всичко е изгубено във мен!
Всъщност,
всичко започва от сега.
Светът е такъв,
какъвто го направим.

Аз ти подавам своята ръка!