автор: marteniza

Убзела мъ йе виртуалнъ паnickа –
на есеннийа ден клонйа към заnickъ,
а немъм си прийатели, ни блиски;
идин кумпютър саму и две риски.

На ветъръ хъризъх днес иднътъ,
а другътъ изгубих у гурътъ.
Зъпочнъх да си правйа иликтричиству
от вудурасли в нужнуту куличиству.

Тирзайа съ от болнийа въпрос
и пращъм ви пу кабилити SOS.
Хабер в бутилкъ фърлих в Интирнет,
Разнасйа мойа писък той наврет.

„О, лелей, малий, колко съм нищастнъ,
на времиту жистоку съм подвластнъ.”
В пустинйа разръботвъм хитръ тактикъ
За връзки с виртуалнътъ Гълактикъ.

Аз можи да съм стара и съмотнъ,
но в blog-ъ нисъмнену съм стръхотнъ,
защоту съм донекъди гръмотнъ.

Сига мъ’й страх тъз изпувет пумпознъ
случайну да ни ти съ види грознъ.
Нидей йа зимъ твърди насириознооууъъ.