автор: vasisid

В памет на М.

Боса стъпва по кървави тръни душата ти-
eдна катедрала,строена в готически стил.
Стените,обвити във черни лиани-рушаха се,
неизпитали срам от порочни сълзи.

Колко много тревога се крие във думите.
Струни се късат,припява църковният хор.
Колко чаши се чупят в забрава-в таверните!
Милост чакат мечтите,убити в спонтанен аборт.

Изтъкахме си огън,нажежен от мълчание.
Хищни птици кълваха звездите от мойте очи.
Заровихме тихо непорочно страдание.
Пожелахме си мир за нашите,вечни души.

Подобно на свещи,догаряха празни ръцете ни.
Усетих убийствено ,миризма на тамян.
Аз обкичих с косите олтара,нозете ти...
После звън на камбани,раздели ни докрай.

24.07.07г