автор: mila_nejna

Малей, ква съм убавица,
кво кат съм позадъртяла,
дърта съм, ма са озъртам,
току-виж съм нещо изтървала.

Сичко гледам през дуваря,
кой минава, де отива,
кой пък гащите си сваля
в ХаджиПетровата нива.

Яз ги виждам - мен ма гледат
и аресват ма - личи си,
който мини, са пищисва,
усрамен ма пуздрависва.

Щипвам бузки гату тръгна,
да съм бела и червена,
знам ли кой ша ма съгледа,
такъва убава и преминена.

Само оня ден подслушах,
стрина Пена да си дума:
"Пусту кукуригу одъртелу,
саму зьеи - да гу тръшне чума".