автор: vyara

А би могло по начин друг
със тебе да се разделим -
строшени чаши и без звук
по пътя си да продължим.
В горчивата ни тишина
реших отново да простя
греха, на който си готов
от прекомерната любов.

А малкото дете у мен
те търсеше и нощ и ден
и ти, по майчински почти,
го приюти и защити.
Кръвта откраднах ти дори
греховно да я споделим.
Без сънища и без слова
останах - затова крещя:
Обичам те
лудо
като някакво чудо
като роб
като крал
като мъж
или дявол,
който всичко отрича.
Така те обичам!

И всичките усмивки аз
на тебе само подарих
и тайните, които брат
единствено ти би разкрил.
Под погледа на Сатаната
танцувахме във тази къща
желаеха война телата
и затова мирът се връщаше.
Обичам те
лудо
като някакво чудо
като роб
като крал
като мъж
или дявол,
който всичко отрича.
Така те обичам!