Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 5
Всичко: 454

Онлайн сега:
:: yd
:: rajsun
:: hristam
:: Albatros
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазстрел
раздел: Разкази
автор: matador

     Септемврийската нощ беше светла и тиха. Рядко, при случайното докос -
ване на стоманената цев на карабина до месинговата тока на войнишки колан или до друга цев, се отронваше звън, но след заглъхването му тишината ставаше още по-плътна, почти осезаема. Звънлива тишина, помисли си слабичкият подпоручик с юношеско кьосаво лице. И светла... Светла и звънлива тишина...
     На двадесетина метра пред взвода стоеше изправен осъденият на смърт.
С дясната си ръка – по-здравата от двете, държеше войнишка манерка и пиеше бавно последните глътки живот. Зад разкрачените му боси крака тъмнееше ямата. От мястото си подпоручикът не я виждаше цялата, но я з н а е ш е (нали през цялото време беше стоял т а м ) – беше тясна и плитка. Другояче не можеше и да бъде – в тоя край, където камъните бяха повече от тревите над тях.
     Трябваше да бързат – на изток хоризонтът просветляваше, и причината за това не беше сиянието на огромната бяла луна, а приближаването на новия ден.
     Подпоручикът вдигна ръка и почти физически усети погледите на войниците върху себе си. Повечето от тях бяха селски момчета, плашливи и несигурни в себе си. Доскоро се забавляваше, наблюдавайки ги как с неравна походка пресичат широкия казармен плац – сякаш вървяха след плуг и се препъваха в разораното.
     – Равни-и-и-и-ис! Мир-р-р-р-но! За стрел-ба! – гласът му прозвуча неестествено тънък, почти детски.
Изненада го не той, а осъзнатото в този миг нежелание да подражава на
издигнатия от него в кумир още от първия ден на назначението му едър и безцеремонен полковник – комендант на гарнизона и съученик на баща му от военното училище в София.
     Нестройно изтракаха затворите на карабините, после дулата им се повдигнаха и насочиха напред.
     – Огън!...
     Точно в този миг осъденият запя. Подпоручикът замря.
     Думите излизаха глухи и неясни от разбитата уста с изпотрошени зъби, но той и не се опитваше да разбере смисъла – слушаше дрезгавия глас и накъсаната от хрипкавото дишане мелодия.
     Една мисъл внезапно прониза съзнанието му – войниците стояха м и р н о не пред него, не и пред силата на издадената от него заповед, не и пред осъдения.
     Войниците стояха мирно   п р е д   песента.


Публикувано от Administrator на 23.09.2007 @ 14:54:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   matador

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Любопитство
автор: sabin
194 четения | оценка няма

показвания 27043
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Разстрел" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Разстрел
от LATINKA-ZLATNA на 23.09.2007 @ 15:04:59
(Профил | Изпрати бележка)
Напомня ми Вапцаровата смърт.

"Войниците стояха мирно п р е д песента."

Много е тъжен разказът ти, Танцуващо момче,
но и много хубав.

БРАВО!!!



Re: Разстрел
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 23.09.2007 @ 20:09:12
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Латинке-Златна! Текстът се отнася за потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, за което Антон Страшимиров свидетелства : "Клаха народа, както и турчин не го е клал!" В САЩ отдавна и на много места костите на загиналите "южняци" и "северняци" в тамошната Гражданска война (1861 - 1865 г.) са погребани заедно; в Русия свещениците, отслужващи панихиди за загиналите в тяхната Гражданска война (1917 - 1922 г.) споменават равностойно загиналите в нея "бели" и "червени". Май че само ние все още делим убитите българи според партийната им принадлежност, което наистина е тъжно. Благодаря ти за добрите думи - поздрави от мен!

]


Re: Разстрел
от LATINKA-ZLATNA на 24.09.2007 @ 00:38:11
(Профил | Изпрати бележка)
Матадор, това, което току-що прочетох е една много тъжна
и жалка картина! Може би точно затова не умеем да ценим
Родината си, защото не уважаваме нейното минало.
Нейната история!!!


]


Re: Разстрел
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 26.09.2007 @ 22:59:10
(Профил | Изпрати бележка)
Всички се учим цял живот, Латинке-Златна - и тук, в ХуЛите, могат да се научат много и полезни неща. Поздрави от Танцуващият! :)

]


Re: Разстрел
от ma_gi на 23.09.2007 @ 15:49:14
(Профил | Изпрати бележка)
...и пред поета!


Re: Разстрел
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 23.09.2007 @ 20:54:37
(Профил | Изпрати бележка)
... май че българската традиция е да се застава "Мирно" не пред живите поети, а доста по-късно - пред техните бюстове, от бронз отлети - и то по повод различни чествания:

Традиция нашенска

Глави, пробити от свинец,
увенчаваме после с венец.

Радвам се, че си тук, Ma_gi - поздрави от мен! :)

]


Re: Разстрел
от Limonka (danist@abv.bg) на 23.09.2007 @ 16:29:28
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg
Аз не съм войник, но пред този текст заставам мирно!


Re: Разстрел
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 23.09.2007 @ 22:51:33
(Профил | Изпрати бележка)
-Свободно! :) Радвам се, че хареса!

]


Re: Разстрел
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 25.09.2007 @ 19:54:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Много силен разказ, Матадор...Поезия в прозата!Силата ти е в късите форми!...Само да добавя- и Испания събра в един гроб своите мъртъвци!...Поздрави-Че


Re: Разстрел
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 25.09.2007 @ 20:39:14
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за добрите думи, Che!
Това - за късите форми, ме стресна - тъкмо съм започнал един роман, мислех скоро да публикувам началото му тук. ;)
Saludos de un amigo lejano, Che! :)

]


Re: Разстрел
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 25.09.2007 @ 20:43:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Ти не се стряскай ст думите ми-когато си добър в кратките форми - и в големите ще си добре!...Че

]


Re: Разстрел
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 26.09.2007 @ 20:01:33
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за добавката, Che - това означава, че испанците са от нациите, които знаят, че камбаната бие еднакво за всички. Поздрави!

]


Re: Разстрел
от dandan на 26.09.2007 @ 10:33:38
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми.
Бъди здрав!


Re: Разстрел
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 26.09.2007 @ 22:38:27
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че си тук и че хареса, Дан-Дан - поздрави! :)

]