автор: Fabiana

Когато сезонът на лятото
своя кратък път докрай извърви
и ни грабне есента - златната,
в люлка от пожълтели треви,

остават опустелите плажове,
ревниво стаили смеха и глъчта,
на морето най-верни приятели,
винаги заедно са те по света.

И морето от обич дарява ги
с раковини и миди от дълбини,
нежно гали кехлибарени пясъци,
със своите синьо-зелени води.

А когато понякога вятърът,
яростен, непоканен се втурне,
безброй песъчинки лудо кръжат,
като подплашени диви коне.

Колко са тъжни пустите плажове,
красиви дори и под мрачно небе,
а морето неуморно все тъче ли, тъче
от песъчинки златисти брегове.