автор: kristi

Че е сиво, че е проклето,
това време под старите дрехи!
Не насити глада си – измръзнал врабец –
изкълва до троха и пръстта, и небето.
А перата си – осаждени от
усмивки на Черния Петър,
много тайничко си ги изпра,
(и защо не летя?)
хлорира,
дезифенкцира,
простря
и се опита…
Никакви деноминации!
Хитър, отчайващо хитър врабецо,
имам малко просо.
Искам да те задавя,
да те зазидам
в първия рухнал комин,
да изсипя в очите ти саждите,
да ти досаждам,
да ти разказвам,
да те залязвам,
дори да те препарирам.
Искам, проклетнико,
въпреки оперението в сиво,
толкова сиво,
че рамката няма картина,
и дори не зная къде са живите,
и дори се препъвам
(съвсем между другото)
в човката ти отворена…
Искам, Проклетнико,
…………………………
хепи енд!