автор: gorski

Кана, моя кана,
писана, засмяна,
все едно какво ни носиш - смехове ли,
свади ли, любов ли, или сън в постели,

все едно какво е
питието твое:
идвай тук и нека с виното ти ведро
своите другари да дарувам щедро!

И мъдрецът даже
няма да откаже;
пиели са философи и поети,
но опазвали са трезви умовете.

Дирят в теб опора
и солидни хора;
щом започне виното от теб да блика,
мълчаливците развързват си езика.

Този, който страда,
търси в теб наслада;
и дори беднякът, щом надига чаши,
ни от краля, ни от хетмана се плаши.

Дръж се, моя кана,
че като те хвана,
няма да те пусна, докато се съмне
и звездите паднат зад горите тъмни!

Превод: Иван Вълев