автор: biser4e

Разбойник е крадецът на усмивки.
Изгубен дух във безлюбовно време.
Страхува се, че може да не стигне
една любов за фон на битието.
Затуй рисува много често птици,
които да му спомнят за небето.
И с няколко откраднати усмивки,
огряли на платното става светло.
Така се топли. А пък нощем свири
с цигулката изгубени надежди.
Един самотен бор му дириджира.
От нотите му свети във зелено.
А сянката му цялата прилепва
за ствола на дървото. И мълчи.
Нощта е омагьосана от него.
Цигулката в ръцете му сълзи.
А после пак сънува мойте мисли.
И мрака става малко по прозрачен.
Помилвал ме е. С право на усмивка,
защото съм го виждала да плаче.