 |  горчиво вино
тръпнещи секунди
процент театър
нотки непривичност
букет от рози
хвърлени по вятъра
измислици
родени в сенокоси
коричка сложност
хапещи пустинници
ревниви маски
сенки непорочни
сълзи от обич
грапави копнежи
и всичко
всичко
всичко……
е дар за лудите
Публикувано от aurora на 21.09.2007 @ 13:11:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.91
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "дар за лудите" | Вход | 9 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: дар за лудите
от aurora (vasia@hulite.net) на 21.09.2007 @ 13:18:16
(Профил | Изпрати бележка) | и всичко
всичко
всичко
е дар за лудите...
които могат да го оценят
Поздрави!
|
Re: дар за лудите
от strega на 21.09.2007 @ 22:45:55
(Профил | Изпрати бележка) | :)
Понякога само лудите могат да разберат!
Поздрави и на теб! |
]
Re: дар за лудите
от strega на 21.09.2007 @ 22:54:00
(Профил | Изпрати бележка) | :)
Мен пък, много ме зарадва този поздрав! |
]
Re: дар за лудите
от strega на 21.09.2007 @ 22:57:03
(Профил | Изпрати бележка) | :)
Значи не съм само аз?
Радвам се!
|
]
Re: дар за лудите
от Ficho на 21.09.2007 @ 13:51:53
(Профил | Изпрати бележка) | Ама не я!
Всичко е за нас!
Wellcome! |
Re: дар за лудите
от strega на 21.09.2007 @ 22:58:09
(Профил | Изпрати бележка) | :)
Благодаря за посрещането! |
]
Re: дар за лудите
от strega на 21.09.2007 @ 23:00:34
(Профил | Изпрати бележка) | :)
И на теб благодаря!
Със сигурност, престоят ще ми бъде приятен! |
]
Re: дар за лудите
от strega на 21.09.2007 @ 23:14:02
(Профил | Изпрати бележка) | :)))
Така си е!
Сетих се приказката за зелника- не е луд този дето яде зелника...
Привет!:) |
]
Re: дар за лудите
от Lynn (a_lynn@mail.bg) на 06.11.2007 @ 23:09:16
(Профил | Изпрати бележка) | Поетът (поетесата), употребяващ(я) думата ("луд)", задължително би трябвало да е чел(а) това (иначе не би имало мисъл да си прави труда):
ЛУДИЯТ
Шандор Петьофи
Защо вий, хора, ме безпокоите?
Махнете се!
Аз бързам! Бързам! Страшно съм зает!
Плета камшик от слънчеви лъчи –
да шибам гневно този подъл свят!
Да вие той, а аз да се присмея,
Тъй както нявга той ми се присмя.
Ха-ха-ха-ха! ...
В живота е така.
Един скърби, а друг му се присмива.
Но идва смърт и казва кротко: “Млък!”
И аз умрях веднъж. То бе отдавна.
Във чашата ми сипаха отрова
Не други, а … приятели добри …
Що мислите, че сториха злодеите,
за да прикрият своята вина?
Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен,
а те над мен притворно заридаха.
Как исках аз да скоча изведнъж,
да им отхапя носовете!
“Но не! – си рекох. – Нека им седят,
да имат носове, та да миришат,
когато гния, да се задушават.”
Ха-ха-ха-ха! …
А знаете ли где трупа ми скриха?
Във Африка пустинна! Но една
хиена ме подуши и изрови –
хиена беше моят благодетел …
Поиска тя бедрото ми да схруска,
но аз й дадох моето сърце –
отровена от него, тя умря …
Ха-ха-ха-ха! …
Човекът е такъв – на добрината
със зло отплаща, а разправят, бил
той земен корен на прекрасен цвят,
разцъфнал горе в небесата.
Не вярвайте! Измама е това!
Човекът сам е цвят,
но коренът му в ада черен никне.
Това научих от един мъртвец.
Но той бе луд. Умря от глад, горкият.
Глупец бе той. Да бе обрал света …
Ха-ха-ха-ха! …
Но…стига съм се кискал като луд.
Би трябвало да плача
и да оплача този мръсен свят.
И бог в небето стене, че създал
такива подли хора на земята.
Но капка полза няма от сълзите му.
Те падат тук, на грешната планета,
а хората ги тъпчат със крака
и ги превръщат – на какво? –
На кал!
Ха-ха-ха-ха! …
А знаете ли – на човешка реч
какво е песента на пъдпъдъка?
Тя означава: бягай от жени!
Жените тъй изсмукват нас, мъжете,
както моретата – реките.
И ясно е защо – да ги погълнат.
А женското животно е красиво!
Красиво, по-коварно от отрова,
която в чаша златна устните ни мами.
Аз пих от теб, измамлива любов!
И капчица от тебе по е сладка
от пълно със отровна жад море.
А… виждали ли сте морето вие,
Когато ураганът го люлее
и сее в него като семе смърт?
Видели ли сте ураганът –
като селяк
със вила от светкавици в ръка?
Ха-ха-ха-ха! …
Узрее ли плодът – и пада от дървото.
И ти, земя, узря. Пропадай! Сгромоли се!
Не падаш ли?
До утре ще те чакам –
и тогаз
аз сам ще те пробия до средата
и сам ще те натъпча със барут,
и сам ще те подпаля – да се пръснеш
на прах във тези небеса!
Ха-ха-ха-ха! …
Коментарът си ще добавя някой друг път... сега съм страшно заета.
:)))))))
|
Re: дар за лудите
от strega на 07.11.2007 @ 16:37:19
(Профил | Изпрати бележка) | благодаря за този стих, Lynn
и за всичките ти преводи!!!
:)))
|
]
Re: дар за лудите
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 13.05.2010 @ 23:51:13
(Профил | Изпрати бележка) | Видях го като безглаголно стихотворение - може би, защато имам
някаква необяснима слабост към тях!
За да бъде такова, е нужно да махнеш само това "е" от последния
стих -
и всичко
всичко
всичко -
дар за лудите
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 812
ХуЛитери: 5
Всичко: 817
Онлайн сега:
