Мозъкът тиктака като бомба,
сърцето се превръща в портокал-
обелено, с нагризани парчета...
Душата ми кой Дявол е изял!?
През болката минавам като призрак,
възкръсвам, като въглен от жарта.
Това, че си ми бил безкрайно близък,
бележи като път една следа...