автор: frezija

Само една нарисувана лодка,
а е толкова, толкова истинска,
че неусетно ми става мокро
и чувам вълни да се плискат.

В нея моряк, и то нарисуван,
стиска бутилка от ром,
пие юнашки, юнашки псува
приятел, съпруга и дом.
После небе, приближаваща буря,
черни боички по листа.
Хоризонтът е прекатурил се,
лодката е мънисто.

А ти ме пазиш да не настина,
сякаш това е всичко.
Не разбираш ли!?
Аз съчинявам картините,
дай ми светли боички!